Доставянето на пресен и изхвърлянето на замърсения въздух е от голямо значение за здравето на хората и е част от условията за безопасна работна среда. Това е особено важно при специфични производства, при които се отделят летливи или лесно запалими газове, прах и вредни емисии във въздуха.
Пример за такъв тип производства са:
– Фабрики за дървообработване
– Лаборатории
– Химическа индустрия
– Бояджийни камери
– Автозаводи и автосервизи
– Паркинги
– Силозни складове за зърно
– Складове за химикали и бои
– Производства на взривоопасни продукти
– Производство на оръжейна техника и амуниции
– Складове за амуниции
– Рафинерии и складове за горива
– Стаи с експлозивни или леснозапалими течности
Вентилацията в тези случай е изключително важна, а един от начините за гарантиране на сигурността и безопасността на инсталацията е използването на взривозащитени вентилатори.
Степените за взривозащита се определят от директива 94/9/ECна Европейския парламент за оборудване в потенциално взривоопасна среда.
След като вентилаторът е подбран правилно, според необходимия за инсталацията дебит и напор, следва да подберем и правилната защита на двигателя. Символите, седящи след знака за взривоопасна среда носят информация за приложението, зоните, температурите и вида на средата, в които съответният двигател може да работи.
Съгласно директива 94/9/ЕС съоръженията, работещи във взривоопасна среда се разделят на две основни групи. Към първата група „I” се отнасят продуктите използвани в минното дело, а във втората група „II” влизат всички останали потенциално взривоопасни атмосфери.
Категорията на оборудването се определя от вида на средата, в която ще работи.
Зони 0, 1, 2 се отнасят до газ, а 20, 21, 22 за запрашена атмосфера. Самите зони дефинират степента, в която дадена атмосфера е взривоопасна – 0 се отнася за постоянно наличие на опасност от експлозия. При 1 има вероятен риск от взрив при нормална работа, а в зона 2 няма опасност от експлозия при нормална работа, но е възможно да се появи в редки случаи.
Третият компонент на европейската маркировка е типът на защита. Разграничени са следните възможности:
EExia/ib– вътрешна безопасност (искрозащитени)
EExe– повишена безопасност
EExd– устойчивост на огън/пламъци
EExp– устройство под налягане
EExq– запълване с прах
EExm– капсуловане
EExo– потапяне в масло
EExn– тип „n”
В зависимост дали опасността от взрив е вследствие на газ или запрашеност се дефинират и следните подгрупи, отнасящи се до типа газ или частици, разпространяващи се във въздуха.
Последната характеристика е температурният клас. Това е максималната повърхностна температура на електрическото устройство. Тя задължително трябва да бъде по-ниска от температурата на запалване на атмосферата (газ, запрашен въздух), в която съоръжението работи.
Класовете са разпределени по следния начин:
Важно е да се отбележи, че съществуват определени химични вещества, чиито характеристики са извън обхвата на класифицираните атмосферни групи. Пример за това са газове с много ниска температура на запалване.
Също извън директивата остават и атмосфери, съдържащи специфичен метален прах. В това число влизат например циркониев, ториев или уранов прах, които са с изключително ниска температура на запалване, а минималната им енергия на запалване е по-ниска от тази класифицирана в групи I и II.
В определени ситуации се изисква не само двигателят на вентилаторa да е с определен клас на взривозащита, но и самият вентилатор да е с искронеобразуращо покритие. Това означава, че всички важни елементи на вентилатора са изработени от материали, които не биха произвели искра вследствие на директно въздействие (например удар).
Не забравяйте, че влагането на взривозащитен двигател или алуминиева перка/турбина във вентилатора, не правят съоръжението взривозащитено. Единствено изпитани и сертифицирани, съгласно действащите европейски стандарти, продукти могат да гарантират намаляване на риска от експлозия при работа във взривоопасна атмосфера.